Цялата история на цар Самуил и Комитопулите (970–1041 г.)

Не бъди просто консуматор: Помагай ни в битката за истината: / beyondheadlines ИЗВОРИ И ИЗТОЧНИЦИ: ---------------- Византийски извори Йоан Скилица „Обзор на историята“ (Synopsis Historiarum) — край на XI в. Основният разказ за 811–1057 г. и най-пълният извор за целия период на Комитопулите и Петър Делян. Официална — писана от победителя, но най-пълна. Георгий Кедрин „Световна хроника“ (Synopsis Historion) — края XI – нач. XII в. Ключов за хронологията. Михаил Псел „Хронография“ (Chronographia) — 2-ра пол. на XI в., съвременник Придворна, психологизираща, скептична към Делян. Йоан Зонара „Кратка история“ (Epitome Historiarum) — XII в. Втора версия за произхода на Делян. Михаил Аталиат „История“ — 2-ра пол. на XI в., съвременник Михаил Глика „Хроника“ — XII в. Независима компилация. Продължител на Скилица Skylitzes Continuatus — XI–XII в. Обхваща 1057–1079 г.; единственият византийски разказ за въстанието на Константин Бодин (1072 г.). Крайната точка на разказа. Йоан Геометър „Стихотворения“ — 2-ра пол. на X в., съвременник Ценен за тона на епохата, не за дати. Йоан Ставракий Енкомий — XIII в. Късна, обобщаваща характеристика: „прочутият Самуил“ владеел земите западно от Солун. Кекавмен „Стратегикон“ — ок. 1075–1078 г., съвременник Аристократична гледна точка. Теофан Продължител Хроника — X в. По-стар извор, препредаден от Скилица. Константин Манасий „Хроника“ — XII в.; славянски превод с миниатюри от 1345 г. Стихотворна хроника; разказва Ключ и смъртта на Самуил (дава 8 000 пленници — различно число от другите). Илюстрираният славянски препис е създаден в българска среда. Арабски извори Яхия Антиохийски „История“ (Ta'rih) — † ок. 1066 г., съвременник Най-подробният независим разказ за войните между Самуил и Василий II. Извън византийската традиция — и затова ценен. Ибн ал-Атир „Пълна история“ (al-Kamil fi al-Ta'rikh) — † 1233 г. По-късна арабска компилация с материал за българо-византийските отношения при Самуил. Арменски извор Асохик (Степанос Таронеци) „Всеобща история“ — до ок. 1004 г., съвременник Уникално сведение, но оспорвано. Български историко-апокалиптични съчинения (XI в.) Български апокрифен летопис Оригинално старобългарско съчинение — XI в. Разказва за „цар Гаган, с прякор Оделян“ — приема българското и гръцкото царство и царува 28 години. Отъждествяването с Петър Делян е научна хипотеза. Видение Данилово Апокалиптично съчинение — XI в. Назовава местата на въстанието — Средец, Главиница, Велбъжд, Перник, Струмица — и „русите бради“ (варягите). Есхатологичен — смесва минало и бъдеще. Тълкувание Данилово Апокалиптично съчинение — XI в. Говори за жестоките „руси бради“ и за Михаил каган от българите, който ще ги укроти при Главиница. Варягите като наказание и умиротворител. Сказание Исаево Апокалиптично съчинение — XI в. Най-подробната оригинална българска версия: цар Гаган (Оделян) ще укроти русобрадите и ще загине на Овче поле с повече от хиляда души. Най-пълният апокрифен разказ за Делян. Епиграфски паметници 2 Надпис на Самуил Мраморна плоча — 993 г. (открита 1888 г. при с. Герман, Преспа) Помен, в който Самуил възпоменава родителите си Никола и Рипсимия и брат си Давид — имената на рода, които хронистите не дават. Собствен глас — безценен за генеалогията. Битолски надпис на Иван Владислав Бял мрамор — 1015/1016 г. (открит 1956 г. в Битоля) Царят се самоназовава „българин по рождение“, внук на Никола и Рипсимия, син на Аарон — последният глас на български владетел. Спорна дата: Заимов 1015 / Мошин 1016. Други извори Летопис на поп Дуклянин XII в. Основен извор за Дукля, Иван Владимир и Косара, както и допълващ за Константин Бодин (1072). Запазва романтичното предание за Косара. Сага за Харалд Хардрада · Хеймскрингла на Снори Стурлусон XIII в. Сведения за Харалд Хардрада и варяжката гвардия в битката при Острово (1041) — независим скандинавски глас. Ценна за варягите, не за дати. Българска историография (за датировки и тълкувания) Васил Н. Златарски „История на българската държава през средните векове“, т. I, ч. 2 Основата на съвременната хронология и реконструкциите на периода. Петър Мутафчиев „История на българския народ“, т. II Интерпретация на пораженията и на личността на Самуил. Петър Петров „Въстанието на комитопулите и борбата за запазване на българската държава“ Специализирано изследване на въстанието и на легитимността на Комитопулите. Васил Гюзелев „История на България“, т. I (съавтор и редактор) Съвременното обобщение на епохата. Пламен Павлов „Самуил — цар на българите“ Монография за владетеля и рода му. Йордан Заимов „Битолски надпис на Иван Владислав“ Издаване и датировка на надписа (1015 г.). Владимир Мошин „Битольская надпись…“ Алтернативна датировка на надписа (1016 г.). Георги Бакалов „История на българското средновековие“ Обобщаващ труд и афористични оценки за рода на Комитопулите.